Елегия

Стриптийзът дървесен е към края си,

пъстрите им дрехи са почти съблечени.

Гледам през прозореца, допивам чая си,

дъвча сам филийките препечени.

Виждам - гарвани превземат клоните.

Свъсено небето е досам провиснало.

Липсват ми цветята летни по балконите.

Нещо тягостно мига е стиснало.

Утрото, през облаци подканващо,

тръгва с  мен по улици с ръце в джобовете.

Светят си витрините и днес подмамващо.

Дразня се в калта и край гьоловете.

Есенни са стълбове и прагове.

Есенни са мислите от снощни сънища.

Скрити са пристанищните бели флагове.

Търся прости, мълчаливи пътища.