Dec 15, 2011, 7:03 PM

Елегия

1.1K 0 0

 

 

Стриптийзът дървесен е към края си,

пъстрите им дрехи са почти съблечени.

Гледам през прозореца, допивам чая си,

дъвча сам филийките препечени.

 

Виждам - гарвани превземат клоните.

Свъсено небето е досам провиснало.

Липсват ми цветята летни по балконите.

Нещо тягостно мига е стиснало.

 

Утрото, през облаци подканващо,

тръгва с  мен по улици с ръце в джобовете.

Светят си витрините и днес подмамващо.

Дразня се в калта и край гьоловете.

 

Есенни са стълбове и прагове.

Есенни са мислите от снощни сънища.

Скрити са пристанищните бели флагове.

Търся прости, мълчаливи пътища.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...