12 апр. 2014 г., 12:21

Елегия

1.1K 0 1

За Грозната Къща и Малкия Глинен човек  

 

На края на пътя в огромна студена къща със страх в душата живяло

едно самотно глинено човече.

 

В гърдите си на мястото на сърцето имало буца кал и вместо туп... туп... туп,

калното сърце джакало едвам ''джвак... джвак... джаваааааааааак"!!

 

На лицето остър нос да може души наоколо. И уста също ама пресъхнала не можело да говори, но искало и като си отваряло устата от там излизали само едни грозни хрипове и неразбираеми звуци.

 

Било и сляпо. Ушите му космати, обаче с тях чувало всичко на километри разстояние.

Вместо ръце - лопатки да си рови в калта. Краката прави, само с пети, без пръсти т.е.   чуканчета, защото в магазините няма такива обувки.

 

Облечено със стари дрипи, които и като нови пак му стояли така - като дрипи върху глиненото тяло.

 

Някога не е живяло така. Имало глинена грозна жена и малки глинени дечица. Живели те, ама дошли едни хора от пластелиновата пещера и отвлекли жената.

Размесили я, станала и тя от пластелин, и се разхубавила.

 

А дечицата порасли по-големи, едното отишло в пластмасовото царство, а другото - при студените стъклени хора.

 

И така нашият малък глинен човек останал съвсем сам в огромната Къща. От ден на ден тя ставала все по студена. За да се стопли, той се скрил под огромни свлачища от кал!

На стената закачил своя и на глиненото си семейство портрети. По средата между четирите портрета забил и образа на СЪЗДАТЕЛЯ.

 

Ама не му ставало топло. Тогава решил да гори в ръждясалата стара печка дрипите на изоставилите го близки.

 

Не се сгрял, студ сковал мислите и глинената му душа. Заспал малкият човек, засънувал поточета, реки, океани от благодатна красива рядка кал.

 

Събудил се като чисто нов човек от кал, но измит от мръсната тиня. Огледал се в мътното огледало и какво видял? Нищо. Нали е сляпо човече!

 

Изправил се, тръгнал, вдигнал лопатка за поздрав и срещнал кална малка принцеса. Онази буца в гърдите заджвакала бързо: джвак - джвак - джвак! Кални сълзи потекли от слепите очи.

Разтупало се и малкото кално сърце на принцесата.

 

Стоплени от своите кални надежди тръгнали двамата заедно към края на пътя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА Грензовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много интересна постановка на стиха Като цяло има върху какво да се разсъждава и на мен ми беше интересно да прочета. Ще запомня джвакането на калното сърце

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...