За Грозната Къща и Малкия Глинен човек  

На края на пътя в огромна студена къща със страх в душата живяло

едно самотно глинено човече.

В гърдите си на мястото на сърцето имало буца кал и вместо туп... туп... туп,

калното сърце джакало едвам ''джвак... джвак... джаваааааааааак"!!

На лицето остър нос да може души наоколо. И уста също ама пресъхнала не можело да говори, но искало и като си отваряло устата от там излизали само едни грозни хрипове и неразбираеми звуци.

Било и сляпо. Ушите му космати, обаче с тях чувало всичко на километри разстояние.

Вместо ръце - лопатки да си рови в калта. Краката прави, само с пети, без пръсти т.е.   чуканчета, защото в магазините няма такива обувки.

Облечено със стари дрипи, които и като нови пак му стояли така - като дрипи върху глиненото тяло.

Някога не е живяло така. Имало глинена грозна жена и малки глинени дечица. Живели те, ама дошли едни хора от пластелиновата пещера и отвлекли жената.

Размесили я, станала и тя от пластелин, и се разхубавила.

А дечицата порасли по-големи, едното отишло в пластмасовото царство, а другото - при студените стъклени хора.

И така нашият малък глинен човек останал съвсем сам в огромната Къща. От ден на ден тя ставала все по студена. За да се стопли, той се скрил под огромни свлачища от кал!

На стената закачил своя и на глиненото си семейство портрети. По средата между четирите портрета забил и образа на СЪЗДАТЕЛЯ.

Ама не му ставало топло. Тогава решил да гори в ръждясалата стара печка дрипите на изоставилите го близки.

Не се сгрял, студ сковал мислите и глинената му душа. Заспал малкият човек, засънувал поточета, реки, океани от благодатна красива рядка кал.

Събудил се като чисто нов човек от кал, но измит от мръсната тиня. Огледал се в мътното огледало и какво видял? Нищо. Нали е сляпо човече!

Изправил се, тръгнал, вдигнал лопатка за поздрав и срещнал кална малка принцеса. Онази буца в гърдите заджвакала бързо: джвак - джвак - джвак! Кални сълзи потекли от слепите очи.

Разтупало се и малкото кално сърце на принцесата.

Стоплени от своите кални надежди тръгнали двамата заедно към края на пътя...