За Грозната Къща и Малкия Глинен човек
На края на пътя в огромна студена къща със страх в душата живяло
едно самотно глинено човече.
В гърдите си на мястото на сърцето имало буца кал и вместо туп... туп... туп,
калното сърце джакало едвам ''джвак... джвак... джаваааааааааак"!!
На лицето остър нос да може души наоколо. И уста също ама пресъхнала не можело да говори, но искало и като си отваряло устата от там излизали само едни грозни хрипове и неразбираеми звуци.
Било и сляпо. Ушите му космати, обаче с тях чувало всичко на километри разстояние.
Вместо ръце - лопатки да си рови в калта. Краката прави, само с пети, без пръсти т.е. чуканчета, защото в магазините няма такива обувки.
Облечено със стари дрипи, които и като нови пак му стояли така - като дрипи върху глиненото тяло.
Някога не е живяло така. Имало глинена грозна жена и малки глинени дечица. Живели те, ама дошли едни хора от пластелиновата пещера и отвлекли жената.
Размесили я, станала и тя от пластелин, и се разхубавила.
А дечиц ...