Елегия
Горят над залеза лъчи
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба
навлиза в нощните покои.
Завършва моята борба
закрита в светлите усои.
Минават дните от света
тъй както са си в календара.
Така живота си чета
и със смъртта съм в надпревара.
Че Тя доволна с мен върви
и чака ден да ме прегърне.
А по зелените треви
дали душата ще се върне?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
