Горят над залеза лъчи
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба
навлиза в нощните покои.
Завършва моята борба
закрита в светлите усои.
Минават дните от света
тъй както са си в календара.
Така живота си чета
и със смъртта съм в надпревара.
Че Тя доволна с мен върви
и чака ден да ме прегърне.
А по зелените треви
дали душата ще се върне?
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
