Горят над залеза лъчи
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба
навлиза в нощните покои.
Завършва моята борба
закрита в светлите усои.
Минават дните от света
тъй както са си в календара.
Така живота си чета
и със смъртта съм в надпревара.
Че Тя доволна с мен върви
и чака ден да ме прегърне.
А по зелените треви
дали душата ще се върне?
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
