Елегия

30 ene 2019, 17:04

Poesía » Filosófica

232 0 1

Горят над залеза лъчи

и дълги сенки очертават.

А в мойте пламнали очи

любими спомени остават.

И дневната сега съдба

навлиза в нощните покои.

Завършва моята борба

закрита в светлите усои.

Минават дните от света

тъй както са си в календара.

Така живота си чета

и със смъртта съм в надпревара.

Че Тя доволна с мен върви

и чака ден да ме прегърне.

А по зелените треви

дали душата ще се върне?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2019-01-30T18:00:01+02:00

... не изгаряй съвсем тревата... да се върне по нея Душата...