Елементът съм пети на твореца в ръката!

TodorNikolov.1 (Todor Nikolov)
47 110

11 июн. 2017 г., 20:28

Поэзия » Любовная, Эротическая, Свободный стих

917 2 4

Пепелта ми щом пръсна навред по земята,

на стихиите четири във всяка прашинка

напълно незван и неканен съм влязъл!

Елементът съм пети на твореца в ръката,

при тебе се връщам и тука оставам,

тъй както от лани вече съм казал!

Стихията въздух – дъхът ми побрал е!

И с вятърко в повей косите ти реша,

с перцата му пухкави шията галя,

с върха на езичето ушенцата вая!

На духа ми сълзите водна са бездна,

моминския свян с дъждеца отмиват,

гланца малинов в усмивката звездна

с извор планински от устни изпиват!

Плътта ми – земята ни майка любима е,

семената на цялото нежно повила е,

от сълзите на бездната водна поена е,

де и да идеш, с тялото мое теб ще завие!

Душата ми огън е в искриците жарещи,

на мъжките пръсти снагата ти парещи,

гаси се той с вино от зърна на къпина

и сок сладострастен на узряла смокиня!

Пепелта ми на воля в простора разпръсна,

стихиите четири в едното на Азът събра!

В теб с въздух и залък насъщен възкръснах,

проникнал всецяло в твоята плът и душа!

На сърцето ми мъжко любовта е такава,

че надето във всемира и взор да натириш,

в извор, в камен, в поточе, в тучна тревица,

и утрин в песен на птица все мене да видиш!

Не можеш от мен да избягаш, момиче!

11. 06. 2017г.