Елементът съм пети на твореца в ръката!
Пепелта ми щом пръсна навред по земята,
на стихиите четири във всяка прашинка
напълно незван и неканен съм влязъл!
Елементът съм пети на твореца в ръката,
при тебе се връщам и тука оставам,
тъй както от лани вече съм казал!
Стихията въздух – дъхът ми побрал е!
И с вятърко в повей косите ти реша,
с перцата му пухкави шията галя,
с върха на езичето ушенцата вая!
На духа ми сълзите водна са бездна,
моминския свян с дъждеца отмиват,
гланца малинов в усмивката звездна
с извор планински от устни изпиват!
Плътта ми – земята ни майка любима е,
семената на цялото нежно повила е,
от сълзите на бездната водна поена е,
де и да идеш, с тялото мое теб ще завие!
Душата ми огън е в искриците жарещи,
на мъжките пръсти снагата ти парещи,
гаси се той с вино от зърна на къпина
и сок сладострастен на узряла смокиня!
Пепелта ми на воля в простора разпръсна,
стихиите четири в едното на Азът събра!
В теб с въздух и залък насъщен възкръснах,
проникнал всецяло в твоята плът и душа!
На сърцето ми мъжко любовта е такава,
че надето във всемира и взор да натириш,
в извор, в камен, в поточе, в тучна тревица,
и утрин в песен на птица все мене да видиш!
Не можеш от мен да избягаш, момиче!
11. 06. 2017г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
