Елементът съм пети на твореца в ръката!
Пепелта ми щом пръсна навред по земята,
на стихиите четири във всяка прашинка
напълно незван и неканен съм влязъл!
Елементът съм пети на твореца в ръката,
при тебе се връщам и тука оставам,
тъй както от лани вече съм казал!
Стихията въздух – дъхът ми побрал е!
И с вятърко в повей косите ти реша,
с перцата му пухкави шията галя,
с върха на езичето ушенцата вая!
На духа ми сълзите водна са бездна,
моминския свян с дъждеца отмиват,
гланца малинов в усмивката звездна
с извор планински от устни изпиват!
Плътта ми – земята ни майка любима е,
семената на цялото нежно повила е,
от сълзите на бездната водна поена е,
де и да идеш, с тялото мое теб ще завие!
Душата ми огън е в искриците жарещи,
на мъжките пръсти снагата ти парещи,
гаси се той с вино от зърна на къпина
и сок сладострастен на узряла смокиня!
Пепелта ми на воля в простора разпръсна,
стихиите четири в едното на Азът събра!
В теб с въздух и залък насъщен възкръснах,
проникнал всецяло в твоята плът и душа!
На сърцето ми мъжко любовта е такава,
че надето във всемира и взор да натириш,
в извор, в камен, в поточе, в тучна тревица,
и утрин в песен на птица все мене да видиш!
Не можеш от мен да избягаш, момиче!
11. 06. 2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Todor Nikolov Всички права запазени
