Пепелта ми щом пръсна навред по земята,
на стихиите четири във всяка прашинка
напълно незван и неканен съм влязъл!
Елементът съм пети на твореца в ръката,
при тебе се връщам и тука оставам,
тъй както от лани вече съм казал!
Стихията въздух – дъхът ми побрал е!
И с вятърко в повей косите ти реша,
с перцата му пухкави шията галя,
с върха на езичето ушенцата вая!
На духа ми сълзите водна са бездна,
моминския свян с дъждеца отмиват, ...