17 нояб. 2011 г., 10:41

Елиза 

  Поэзия » Другая
5.0 (7)
1129 1 9
Сърцето ми разпна на стар кръстопът.
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной.
Дълбоките рани превързвах
с копривени ризи. А жаби безброй
потъваха в локви от сълзи.
От капките кръв по зеления мъх
сто алени мака изгряха.
Мълчах и те чаках. Примряла. Без дъх.
А лебеди нейде летяха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »