Елиза
Сърцето ми разпна на стар кръстопът.
Камбанния грохот броеше.
Измери целувките колко тежат -
достатъчно явно не беше.
Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной.
Дълбоките рани превързвах
с копривени ризи. А жаби безброй
потъваха в локви от сълзи.
От капките кръв по зеления мъх
сто алени мака изгряха.
Мълчах и те чаках. Примряла. Без дъх.
А лебеди нейде летяха.
Със поглед пронизвах листенца от дъб
и гледах с надежда лъчите.
Потъваха жабите в локви от скръб.
А аз все ти търсех очите.
Със мене размина се някъде там,
пресмятайки колко си взимал.
Но знай, че не можех искра да ти дам!
Ти лятото взе. И е зима...
Копривата жарка под мойте нозе
превърна се бавно във слама.
А дивите лебеди мракът ги взе.
Замлъкна добрата камбана.
Морето шептеше, че идваш за мен.
Но сам пак пристигаше бриза.
А ти все пресмяташе... Ден подир ден,
забравил и свойта Елиза.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
