daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
17.11.2011 г., 10:41 ч.

Елиза 

  Поезия » Друга
1032 1 9

Сърцето ми разпна на стар кръстопът.

Камбанния грохот броеше.

Измери целувките колко тежат -

достатъчно явно не беше.

Аз дълго те чаках. И в студ, и във зной.

Дълбоките рани превързвах

с копривени ризи. А жаби безброй

потъваха в локви от сълзи.

От капките кръв по зеления мъх

сто алени мака изгряха.

Мълчах и те чаках. Примряла. Без дъх.

А лебеди нейде летяха.

Със поглед пронизвах листенца от дъб

и гледах с надежда лъчите.

Потъваха жабите в локви от скръб.

А аз все ти търсех очите.

Със мене размина се някъде там,

пресмятайки колко си взимал.

Но знай, че не можех искра да ти дам!

Ти лятото взе. И е зима...

Копривата жарка под мойте нозе

превърна се бавно във слама.

А дивите лебеди мракът ги взе.

Замлъкна добрата камбана.

Морето шептеше, че идваш за мен.

Но сам пак пристигаше бриза.

А ти все пресмяташе... Ден подир ден,

забравил и свойта Елиза.

 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??