9 авг. 2019 г., 07:50

ЕмПатологично

2K 2 0

Трябва ли все да изричам 
с думи човешки,
първичните чувства
обвързващи всеки от нас?!

 

В думи,рамки,кавички ли трябва,
Всеки път да обличам
и радост ,и страх?

 

Тъй ли не еволюира,
този изгубен на веки човек?
Та от поглед,от дъх и мълчание,
Днес да разбира ,
всичко, само за миг и в миг!

 

Щом мълчание имаш насреща, 
Значи нейде си явно сгрешил!
А приведен в нозете е поглед,
На човек,де приятел го е наранил!

 

После кратко е времето давно!
За раздори и думи заклети , излишни...
Като имал си дълго начало,
Но не слушал си своето вътрешно "свише".

 

Много думи изречени има!
И лавини от умни книжа...
Но приятелство,обич,доверие има,
щом без думи говорим...
И разчитаме рано ,
белези на скръбта !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...