Трябва ли все да изричам 
с думи човешки,
първичните чувства
обвързващи всеки от нас?!

В думи,рамки,кавички ли трябва,
Всеки път да обличам
и радост ,и страх?

Тъй ли не еволюира,
този изгубен на веки човек?
Та от поглед,от дъх и мълчание,
Днес да разбира ,
всичко, само за миг и в миг!

Щом мълчание имаш насреща, 
Значи нейде си явно сгрешил!
А приведен в нозете е поглед,
На човек,де приятел го е наранил!

После кратко е времето давно!
За раздори и думи заклети , излишни...
Като имал си дълго начало,
Но не слушал си своето вътрешно "свише".

Много думи изречени има!
И лавини от умни книжа...
Но приятелство,обич,доверие има,
щом без думи говорим...
И разчитаме рано ,
белези на скръбта !