Емпирично
Ако беше Шекспир жив,
отговорил би на вечната дилема.
Да бъдеш непокорен, щур и див,
или винтче в тъпата система.
През ноември, когато есента,
плодовете отдавна е отдала
и красивото е в падащи листа,
а земята разорана е замряла.
Поглеждаш право с тъжните очи,
страдащи по отминалото лято,
а усмивката на светлите лъчи,
напомня - бялото на зимата е свято.
Чрез римите на щур поет,
пролетта винаги е във душите,
дилема няма, когато си приет
в обятията нежни на мечтите.
И никне силния копнеж,
по тази светла божа сила,
понесена с листният летеж,
красотата божа в сърцата се разстила!
Свързани произведения
Комментарии
-
Трудно е да си оптимист. Ако си "щур поет" е по-лесно. 🙂
-
Което носим в себе си, ще го познаем и другаде. А каквото нямаме, очите да ни извади, пак няма да го видим. Браво!
-
Умно и красиво.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а аз не съм пример за "поет"- а
стиха написах със молив,
критикът да поправи ми "завета"! Усмих приятели!