Емпирично
Ако беше Шекспир жив,
отговорил би на вечната дилема.
Да бъдеш непокорен, щур и див,
или винтче в тъпата система.
През ноември, когато есента,
плодовете отдавна е отдала
и красивото е в падащи листа,
а земята разорана е замряла.
Поглеждаш право с тъжните очи,
страдащи по отминалото лято,
а усмивката на светлите лъчи,
напомня - бялото на зимата е свято.
Чрез римите на щур поет,
пролетта винаги е във душите,
дилема няма, когато си приет
в обятията нежни на мечтите.
И никне силния копнеж,
по тази светла божа сила,
понесена с листният летеж,
красотата божа в сърцата се разстила!
