Eнергии

5 авг. 2023 г., 09:33

Поэзия

189 3 2

ЕНЕРГИИ

Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.

Бук – сцепен от светкавици на две.

Изпращам положителни енергии

към времена. Пространства. Светове.

И няма. Няма кой да ми отвърне.

И сам си пиша лудите писма –

ужасно крив, над листа си опърлен

стоварвам тежко ехо след гърма.

Безпаметен заключеник в затвори –

аз пиша глупости. Или почти.

Кой книгата ми тъпа ще отвори?

Безсъниците кой ще ми плати?

А как го помня – сякаш беше вчера –

слетя над мене ангел – призрак лек.

Той освети лицето ми с фенера

и ме прегърна като жив човек.

Като пчеличка, кацнала на цвете,

лъч светлина в креват на юродив,

той цяла нощ от книгата ми чете.

дори си подчертаваше с молив.

Разкърти вкоравената ми зима.

В лехите ръсна семе за цветя.

Пишете, ако някъде ви има,

дали над вас бял ангел прелетя?

Той, ангелът ми, е кълбо от нерви.

От нерви – кълбовидни повесма.

И цял живот в пространствата безмерни

той ви разнася моите писма.

5 август 2023 г.

гр. Варна, 8, 00 ч.