Eнергии
ЕНЕРГИИ
Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.
Бук – сцепен от светкавици на две.
Изпращам положителни енергии
към времена. Пространства. Светове.
И няма. Няма кой да ми отвърне.
И сам си пиша лудите писма –
ужасно крив, над листа си опърлен
стоварвам тежко ехо след гърма.
Безпаметен заключеник в затвори –
аз пиша глупости. Или почти.
Кой книгата ми тъпа ще отвори?
Безсъниците кой ще ми плати?
А как го помня – сякаш беше вчера –
слетя над мене ангел – призрак лек.
Той освети лицето ми с фенера
и ме прегърна като жив човек.
Като пчеличка, кацнала на цвете,
лъч светлина в креват на юродив,
той цяла нощ от книгата ми чете.
дори си подчертаваше с молив.
Разкърти вкоравената ми зима.
В лехите ръсна семе за цветя.
Пишете, ако някъде ви има,
дали над вас бял ангел прелетя?
Той, ангелът ми, е кълбо от нерви.
От нерви – кълбовидни повесма.
И цял живот в пространствата безмерни
той ви разнася моите писма.
5 август 2023 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
