ЕНИГМА

Енигмата разнася смърт из вечния мрак
Краят наближава, заедно, разделени пак
Аз-ът на всички същества е мъртъв
Тъгата липсва, но няма какво да я почувства
Едничко пламъче в тъмнината се озърта
Реката на забвението приижда, отнася кръста
Изгревът е невъзможен... Няма къде? откъде? за кого?
Нищетата, призракът възторжен, отдавна забравено добро
А животът и смъртта минават, подтискани от чезнещото зло