ЕНИГМА
Енигмата разнася смърт из вечния мрак
Краят наближава, заедно, разделени пак
Аз-ът на всички същества е мъртъв
Тъгата липсва, но няма какво да я почувства
Едничко пламъче в тъмнината се озърта
Реката на забвението приижда, отнася кръста
Изгревът е невъзможен... Няма къде? откъде? за кого?
Нищетата, призракът възторжен, отдавна забравено добро
А животът и смъртта минават, подтискани от чезнещото зло
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
