Пристъпва вечерта - добра вълшебница.

 Луната е светулкова гондола.

 В душата ми вълна разрошва гребен.

 И в своя бяг понася ме неволно

 към нашето Преди, стаило нежност.

 Когато всеки в другия намери

 една звезда, изгряла от копнежи.

 Една мечта със облик триизмерен...

 Тъй топло раменете ми намята

 със тебе преживяното до днес.

 Аз знам, причината е в онзи вятър,

 сърцата ни, разголил с блага вест.

 Запомних всички снегопади шеметни

 и всяка левитация нагоре -

 загадъчна за хората и времето,

 на наш език как взехме да говорим...

 Дали затуй с детето ни се случва

 отново тази жаждана енигма?!...

 Нашепва вечер като тайнствен ручей...

 И пръстите ми

                          твоите

                                         достигат.