6 мар. 2015 г., 22:39

Енигма

698 0 2

 Пристъпва вечерта - добра вълшебница.

 Луната е светулкова гондола.

 В душата ми вълна разрошва гребен.

 И в своя бяг понася ме неволно

 към нашето Преди, стаило нежност.

 Когато всеки в другия намери

 една звезда, изгряла от копнежи.

 Една мечта със облик триизмерен...

 Тъй топло раменете ми намята

 със тебе преживяното до днес.

 Аз знам, причината е в онзи вятър,

 сърцата ни, разголил с блага вест.

 Запомних всички снегопади шеметни

 и всяка левитация нагоре -

 загадъчна за хората и времето,

 на наш език как взехме да говорим...

 Дали затуй с детето ни се случва

 отново тази жаждана енигма?!...

 Нашепва вечер като тайнствен ручей...

 

 И пръстите ми

                          твоите

                                         достигат.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Драгоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...