Енигма
Пристъпва вечерта - добра вълшебница.
Луната е светулкова гондола.
В душата ми вълна разрошва гребен.
И в своя бяг понася ме неволно
към нашето Преди, стаило нежност.
Когато всеки в другия намери
една звезда, изгряла от копнежи.
Една мечта със облик триизмерен...
Тъй топло раменете ми намята
със тебе преживяното до днес.
Аз знам, причината е в онзи вятър,
сърцата ни, разголил с блага вест.
Запомних всички снегопади шеметни
и всяка левитация нагоре -
загадъчна за хората и времето,
на наш език как взехме да говорим...
Дали затуй с детето ни се случва
отново тази жаждана енигма?!...
Нашепва вечер като тайнствен ручей...
И пръстите ми
твоите
достигат.
© Радостина Драгоева All rights reserved.
