17 нояб. 2014 г., 18:01

Енигма 

  Поэзия
865 0 2

Понякога ми липсваш.

До изтръпване.

Като магнит ме привличаш.

И ето спомени прииждат...

И пак те имам.

Само мой си.

Във сърцето си...

Пожелавам те...

едва изречено.

Заспивам с мисълта за устните ти...

непочувствани.

Искам те завинаги...

Сънувам теб.

Сънувам Любовта ни.

Откривам теб във мен...

а търся себе си.

Ела и остани в живота ми.

© Борислава Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??