17.11.2014 г., 18:01 ч.

Енигма 

  Поезия
751 0 2

Понякога ми липсваш.

До изтръпване.

Като магнит ме привличаш.

И ето спомени прииждат...

И пак те имам.

Само мой си.

Във сърцето си...

Пожелавам те...

едва изречено.

Заспивам с мисълта за устните ти...

непочувствани.

Искам те завинаги...

Сънувам теб.

Сънувам Любовта ни.

Откривам теб във мен...

а търся себе си.

Ела и остани в живота ми.

© Борислава Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??