Повярвайте ми! Нямам нищо общо.
Не я докоснах с малкия си пръст.
Залитна и в нозете ми злокобно
се свлече след хроничен земетръс.
Не зная как. Напусна ме, когато
катерех най-усойния си скат.
Ирония? Гротеска на съдбата –
без нея Квазимодо съм гърбат.
Пречупих се. Да можех да я върна!
Не дишаше. Ни пулс. Ни стон. Ни звук...
Настана време – бавно и кахърно.
И стъпките й повече не чух. ...