Еньовден
Нагоре вървиме преди да разсъмне
на среща със слънцето – Бог прероден,
росата нагазили в билки по тъмно,
че тяло и дух да лечим в Еньовден.
Ухание тънко в тревите полегнали
със песен на птички се вливат в гърди
и крачиме бавно, по стръмното емнали
частица да върнем в живот от преди.
Планинският връх е под нас. Просветлена,
зората очаква върховния миг
как слънцето палва в жарава червена
контура просънен в отсрещния рид.
Как бавно ликът си възбог си въздига
оранжът разискрен в небесния свод,
прелива във жълто, политва авлига,
цветята бродират килим с равен бод.
И няма по-висша любов от онази
по тези вълни от планински била
които човека сред гънките пазят,
а той се разплаща с красиви дела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
