rudin (Иван Христов)
865 1445
21.11.2011 г., 7:33 ч.

Еньовден 

  Поезия » Пейзажна
541 0 9

 

Нагоре вървиме преди да разсъмне

на среща със слънцето – Бог прероден,

росата нагазили в билки по тъмно,

че тяло и дух да лечим в Еньовден.

 

Ухание тънко в тревите полегнали

със песен на птички се вливат в гърди

и крачиме бавно, по стръмното емнали

частица да върнем в живот от преди.

 

Планинският връх е под нас. Просветлена,

зората очаква върховния миг

как слънцето палва в жарава червена

контура просънен в отсрещния рид.

 

Как бавно ликът си възбог си въздига

оранжът разискрен в небесния свод,

прелива във жълто, политва авлига,

цветята бродират килим с равен бод.

 

И няма по-висша любов от онази

по тези вълни от планински била

които човека сред гънките пазят,

а той се разплаща с красиви дела.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??