Нагоре вървиме преди да разсъмне
на среща със слънцето – Бог прероден,
росата нагазили в билки по тъмно,
че тяло и дух да лечим в Еньовден.
Ухание тънко в тревите полегнали
със песен на птички се вливат в гърди
и крачиме бавно, по стръмното емнали
частица да върнем в живот от преди.
Планинският връх е под нас. Просветлена,
зората очаква върховния миг
как слънцето палва в жарава червена
контура просънен в отсрещния рид. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация