Дарявам ти себе си, но отнемам покоя ти...
За какво ли е онази половинка
от билките набрани сутринта,
преди играта Слънчова да свика
в ливади и гори големи и деца?
Дали за болка, живот или обич,
дали да брани, или да грози,
не зная, но набрах я за тебе -
вземи я, скъпи мой, и пази.
По мене болката си да лекуваш,
живота ти тя да закриля,
в море от любов когато заплуваш,
тя да е твоята ладия.
Защо за себе си не я запазих ли?
Щом ти си жив и здрав, любими,
щом с обич топли са очите ти,
за мене няма болки нелечими!
Тогава за какво ми е онази половинка
от билките набрани сутринта,
преди играта Слънчова да свика
в ливади и гори любов и красота?!
© Славяна Все права защищены