21 авг. 2007 г., 09:37

Епитафия

629 0 2
Нагоре                   нагоре
               надолу,               надолу,

облечени - голи, облечени -голи,

изкачваме -                  изкачваме -
                      слизаме,                    слизаме....

Ало... накъде отиваме?


Не знаем, не знаем, не знаем...
                                                   Нали?!

И затова - Мълчим и си траем...

Но вляво, леко вляво ах, нещо...
                                                       Боли!
Дай ми хапче "Човечност" на заем


Късно е... Късно е... Късно е... Вече
- пее последната си песен щурецът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бина Влади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...