Звезди, звезди - безкраен свят.
Но няма нито рай, ни пъкъл...
Мълчания в миражите лежат
и всеки - сам във своя ъгъл.
Възходът среща своя крах
в отломките на неуспеха.
Несбъднат полет, свлачища и прах,
далечен фар, далечно ехо.
В руините на тих погром
се срутиха любови и безумства;
един до друг към вечния си дом
вървят провали и триумфи.
Тъга от камък, смях от листопади,
от Лунната соната тих акорд.
Смълчан семафор, гаснещи площади.
Мъгла. Следа от метеор...
© Ради Стефанов Р Все права защищены