6 сент. 2008 г., 10:05

Епизод

830 0 19
 

                                        

 

                                  Звезди, звезди - безкраен свят.

                                  Но няма нито рай, ни пъкъл...

                                  Мълчания в миражите лежат

                                  и всеки - сам във своя ъгъл.

 

                                  Възходът среща своя крах

                                  в отломките на неуспеха.

                                  Несбъднат полет, свлачища и прах,

                                  далечен фар, далечно ехо.

 

                                  В руините на  тих погром

                                  се срутиха любови и безумства;

                                  един до друг към вечния си дом

                                  вървят провали и триумфи.

 

                                  Тъга от камък, смях от листопади,

                                  от Лунната соната тих акорд.

                                  Смълчан семафор, гаснещи площади.

                                  Мъгла. Следа от метеор...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много стил,елегантност и добре овладяна емоция има тук!Аплодисментите са за тебе!
  • Привет. Не е много чудно. Всъщност, аз съвсем рядко пиша стихове. Повечето е проза.
  • Чудя се къде съм гледала до сега,че не съм прочела тези толкова красиви произведения.
    Отново моите поздрави!!!
  • Хареса ми стилът на писане - поздравления!!!
  • от Лунната соната тих акорд...погали очите и душата ми...
    с обич, приятелю....

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...