Sep 6, 2008, 10:05 AM

Епизод

  Poetry » Other
828 0 19
 

                                        

 

                                  Звезди, звезди - безкраен свят.

                                  Но няма нито рай, ни пъкъл...

                                  Мълчания в миражите лежат

                                  и всеки - сам във своя ъгъл.

 

                                  Възходът среща своя крах

                                  в отломките на неуспеха.

                                  Несбъднат полет, свлачища и прах,

                                  далечен фар, далечно ехо.

 

                                  В руините на  тих погром

                                  се срутиха любови и безумства;

                                  един до друг към вечния си дом

                                  вървят провали и триумфи.

 

                                  Тъга от камък, смях от листопади,

                                  от Лунната соната тих акорд.

                                  Смълчан семафор, гаснещи площади.

                                  Мъгла. Следа от метеор...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много стил,елегантност и добре овладяна емоция има тук!Аплодисментите са за тебе!
  • Привет. Не е много чудно. Всъщност, аз съвсем рядко пиша стихове. Повечето е проза.
  • Чудя се къде съм гледала до сега,че не съм прочела тези толкова красиви произведения.
    Отново моите поздрави!!!
  • Хареса ми стилът на писане - поздравления!!!
  • от Лунната соната тих акорд...погали очите и душата ми...
    с обич, приятелю....

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...