6 сент. 2019 г., 13:25

Eпизод

1.7K 5 4

Лято. Жега е, иска ли питане.

Накъде ли отиват така

Той с крака натежели от скитане

а до него разбира се Тя.

 

Тя говори. (С жена да не спорите).

Той не чул се усмихва – Добре.

Вдъхновени край тях бързат хората

Жега е, а отсреща море.

 

И тук всичко изгубва значение,

Щом с позната усмивка ги спря

Най-добро му стихотворение

Нейната най-красива мечта.

 

Завъртя се обратно планетата,

а душата се сви на въже.

Неизбежно порастват момчетата

Падат, страдат и стават мъже.

 

Търсят пътя към своята истина,

Да оставят след себе си знак,

В младостта, като пролет разлистена

Излетяла от родния праг.

 

Любовта днес е тяхна държава

Грешките да не стават съдба...

А, в Несебър при „Марио“ правят

Най-доброто суфле на света.

 

Малко тъжно е всяко отлитане

Ти лети, те си тръгват сега

Той с крака натежели от скитане

А до него единствена  Тя.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Бойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...