Лято. Жега е, иска ли питане.
Накъде ли отиват така
Той с крака натежели от скитане
а до него разбира се Тя.
Тя говори. (С жена да не спорите).
Той не чул се усмихва – Добре.
Вдъхновени край тях бързат хората
Жега е, а отсреща море.
И тук всичко изгубва значение,
Щом с позната усмивка ги спря
Най-добро му стихотворение
Нейната най-красива мечта.
Завъртя се обратно планетата,
а душата се сви на въже.
Неизбежно порастват момчетата
Падат, страдат и стават мъже.
Търсят пътя към своята истина,
Да оставят след себе си знак,
В младостта, като пролет разлистена
Излетяла от родния праг.
Любовта днес е тяхна държава
Грешките да не стават съдба...
А, в Несебър при „Марио“ правят
Най-доброто суфле на света.
Малко тъжно е всяко отлитане
Ти лети, те си тръгват сега
Той с крака натежели от скитане
А до него единствена Тя.
© Бисер Бойчев Всички права запазени