26 авг. 2010 г., 15:50

Епопея на глупостта – пътят към просветлението

1.6K 0 1

Човекът с маската образува най-голямата заблуда,
но пък тя все някога се вдига,
и се вижда, щом започне фалшът да прелива,
лицемерната му същност уродлива.

Човекът мускул, серийните птички -
произведенията на масовата суета,
бездушни декори, хора, оковани във кавички,
обявили се за врагове на самоличността.

Лицемерни същества и посредствени творения,
за тях сега е златната среда,
и стават все повече тези, които егото успява да манипулира,
стартирало, серийно производство, на хора без душа.

Тези модерни недоразумения се явяват признаци
на всеобщото обезличаване на личността,
в техните очи състраданието и любовта стават все по-нелепи,
заслужават да им посветя епопеята на глупостта.

На човечеството му е нужна еволюция на съзнанието
и колкото се може по-скоро да настъпи,
за да не се окаже, че напразно
еволюцията е инвестирала във паразити.

Като направим между нас и света аналогия,
виждаме, че сме част от всичко останало,
природата е създала толкова велика хармония,
която ни остава просто да следваме.

Затова човечеството ни е болно и нещастно,
от принципа на егоизма то се води,
но пък и не трябва да се освобождаваме от него,
то е затова, да се осъзнаваме като човеци.

Но егото трябва да бъде опитомено,
да спрем разрушителното му влияние,
да отървем живота си от него,
да го превърнем във всеобщо достояние.

Трябва просто да бъде програмирано,
да спре да ни използва както си поиска,
нека го направим от разрушително в съзидателно,
оформяйки така човешката природа егоистична.

Най-малкото, да си кажем, че животът е прекрасен,
и единственият смислен начин,
с който да се отнасяме към него, e любов –
чиста и неподправена, движеща нашия живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Хаджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...