Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
17 авг. 2010 г., 21:19

ЕР(о)еТИЧНО 

  Поэзия
559 0 6

 

 

Само един връх ни остана –

непокорен.

Трябва да го направим -

заедно с теб.

Завързани сме здраво

с това въже-мечта -

накъдето и да се обърнем,

посоката ни е все една.

Стоим в подножието

от много време -

студено ни е.

Въжето-мечта  -

цялото в лед.

С дъха си го топлим

и с нови мечти,

около нас не разбират

колко ни боли.

 

Някой се опитва

 въжето да разсече –

ножът му увисва,

като строшени криле.

Друг куршум изстрелва -

със бяс,

отклоняваме го с мисъл –

силата е в нас.

Обгражда ни алчна,

 грозна тълпа -

нея разпръсваме

 само със смеха.

 

Е, време е вече,

 моето момче,

няма как –

върхът ни зове.

Само там е нашето

завършено Ние,

само там можем

 истински да се

скрием...

 

 

януари 2010

 

 

www.spiritofburgas.web244.com

 

 

 

© Соня Емануилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??