ЕР(о)еТИЧНО
Само един връх ни остана –
непокорен.
Трябва да го направим -
заедно с теб.
Завързани сме здраво
с това въже-мечта -
накъдето и да се обърнем,
посоката ни е все една.
Стоим в подножието
от много време -
студено ни е.
Въжето-мечта -
цялото в лед.
С дъха си го топлим
и с нови мечти,
около нас не разбират
колко ни боли.
Някой се опитва
въжето да разсече –
ножът му увисва,
като строшени криле.
Друг куршум изстрелва -
със бяс,
отклоняваме го с мисъл –
силата е в нас.
Обгражда ни алчна,
грозна тълпа -
нея разпръсваме
само със смеха.
Е, време е вече,
моето момче,
няма как –
върхът ни зове.
Само там е нашето
завършено Ние,
само там можем
истински да се
скрием...
януари 2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова All rights reserved.
Да.Поздрави!
