Ерзя*

9 мая 2013 г., 22:50

Поэзия

1004 0 3

ЕРЗЯ*

Навярно древен ерзя в мен се крие,

дошъл от времената баладични,

облечен в кожи, с амулет на шията,

ловец в тайгата на града, езичник.

Защото коленича пред дърветата

и вдигам прости каменни олтари,

и в мрака обредни огньове светят,

в които тъмни векове догарят.

Защото изворът е жив за мене,

защото знам езика на реката

и падащият камък е знамение;

защото нося древността в душата си,

защото чувствам как тупти могъщо

сърцето в жилавата гръд на камъка;

защото миналото ме прегръща.

Защото в днешния ми ден ме няма,

а като древен ерзя в кожи скитам

в земята на говорещи дървета

и всеки ден общувам със скалите,

и живи извори текат в нозете ми.

И днес, в тайгата градска задимена,

прекрачил някак си през вековете,

не вярвам в чудесата покрай мене,

а стискам в шепата си амулета.

________

*Ерзя – мордовско племе, почитащо душата на камъните, реките

изворите, покланящо се на дърветата.

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2013-05-10T00:13:19+03:00

твърде ми е дълго, ама... радващо

гот е да попаднеш на някого с усет.....

благодаря
suleimo (Дани Сулакова)

2013-05-09T23:34:30+03:00

!!!
vilflovers (Виолета Минчева)

2013-05-09T23:25:53+03:00

Интересно!Поздравления-понаучих доста за това племе,за което благодаря!