severianin (Валентин Чернев)
417 677
9.05.2013 г., 22:50 ч.

Ерзя* 

  Поезия
1006 0 3

 

ЕРЗЯ*

 

 

Навярно древен ерзя в мен се крие,

дошъл от времената баладични,

облечен в кожи, с амулет на шията,

ловец в тайгата на града, езичник.

 

Защото коленича пред дърветата

и вдигам прости каменни олтари,

и в мрака обредни огньове светят,

в които тъмни векове догарят.

 

Защото изворът е жив за мене,

защото знам езика на реката

и падащият камък е знамение;

защото нося древността в душата си,

 

защото чувствам как тупти могъщо

сърцето в жилавата гръд на камъка;

защото миналото ме прегръща.

Защото в днешния ми ден ме няма,

 

а като древен ерзя в кожи скитам

в земята на говорещи дървета

и всеки ден общувам със скалите,

и живи извори текат в нозете ми.

 

И днес, в тайгата градска задимена,

прекрачил някак си през вековете,

не вярвам в чудесата покрай мене,

а стискам в шепата си амулета.

 

________

 

*Ерзя – мордовско племе, почитащо душата на камъните, реките

изворите, покланящо се на дърветата.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??