Есен
Есен
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат.
Тежки гроздове асмата свела,
кехлибарено усмихва ни се пак,
от летни спомени въздишки е оплела
за лунни нощи и за топъл мрак.
Небето синьо притъмнява,
дъждовни капки плачат с тъжен глас,
а северният вятър студ довява
и зимата с прегръдка ледена от мраз.
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат.
Тежки гроздове асмата свела,
кехлибарено усмихва ни се пак,
от летни спомени въздишки е оплела
за лунни нощи и за топъл мрак.
Небето синьо притъмнява,
дъждовни капки плачат с тъжен глас,
а северният вятър студ довява
и зимата с прегръдка ледена от мраз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Борисова Все права защищены
