Есен

24 сент. 2008 г., 19:48

Поэзия » Пейзажная

817 1 1

Есен

Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат.

Тежки гроздове асмата свела,
кехлибарено усмихва ни се пак,
от летни спомени въздишки е оплела
за лунни нощи и за топъл мрак.

Небето синьо притъмнява,
дъждовни капки плачат с тъжен глас,
а северният вятър студ довява
и зимата с прегръдка ледена от мраз.

Есен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения