Sep 24, 2008, 7:48 PM
Есен
Есен
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат.
Тежки гроздове асмата свела,
кехлибарено усмихва ни се пак,
от летни спомени въздишки е оплела
за лунни нощи и за топъл мрак.
Небето синьо притъмнява,
дъждовни капки плачат с тъжен глас,
а северният вятър студ довява
и зимата с прегръдка ледена от мраз.
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат.
Тежки гроздове асмата свела,
кехлибарено усмихва ни се пак,
от летни спомени въздишки е оплела
за лунни нощи и за топъл мрак.
Небето синьо притъмнява,
дъждовни капки плачат с тъжен глас,
а северният вятър студ довява
и зимата с прегръдка ледена от мраз.
© Вероника Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Картината е като магия...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
