9 окт. 2012 г., 14:26

Есен

1.2K 0 3

      

                                 Отново е есен.

                                 Слана ще попари

                                 пожълтели дюли,

                                 гората ще навлече,

                                 своята нова премяна

                                 с цветовете на страстта

                                 и ще замирише на

                                 прекипяло вино!

 

                                 А тъй сме далече,

                                 далече от родна земя

                                 и в сънищата пак ще търсим

                                 грозда натежал,

                                 разораната нива

                                 и халища бели!

 

                                 И усмивки ще греят

                                 на лицата угрижени,

                                 и песни ще се пеят,

                                 жални и прочувствени,

                                 и любов ще има,

                                 и деца ще се раждат

                                 защото такъв е животът,

                                 и пламъкът в очите

                                 по-мъничко ще гасне!

                 

                                 И тази есен,

                                 и тази...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бонка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...