Oct 9, 2012, 2:26 PM

Есен

  Poetry
1.2K 0 3

      

                                 Отново е есен.

                                 Слана ще попари

                                 пожълтели дюли,

                                 гората ще навлече,

                                 своята нова премяна

                                 с цветовете на страстта

                                 и ще замирише на

                                 прекипяло вино!

 

                                 А тъй сме далече,

                                 далече от родна земя

                                 и в сънищата пак ще търсим

                                 грозда натежал,

                                 разораната нива

                                 и халища бели!

 

                                 И усмивки ще греят

                                 на лицата угрижени,

                                 и песни ще се пеят,

                                 жални и прочувствени,

                                 и любов ще има,

                                 и деца ще се раждат

                                 защото такъв е животът,

                                 и пламъкът в очите

                                 по-мъничко ще гасне!

                 

                                 И тази есен,

                                 и тази...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...