Отново е есен.
Слана ще попари
пожълтели дюли,
гората ще навлече,
своята нова премяна
с цветовете на страстта
и ще замирише на
прекипяло вино!
А тъй сме далече,
далече от родна земя
и в сънищата пак ще търсим
грозда натежал,
разораната нива
и халища бели!
И усмивки ще греят
на лицата угрижени,
и песни ще се пеят,
жални и прочувствени,
и любов ще има,
и деца ще се раждат
защото такъв е животът,
и пламъкът в очите
по-мъничко ще гасне!
И тази есен,
и тази...
© Бонка Василева Todos los derechos reservados