9 oct 2012, 14:26

Есен

  Poesía
1.2K 0 3

      

                                 Отново е есен.

                                 Слана ще попари

                                 пожълтели дюли,

                                 гората ще навлече,

                                 своята нова премяна

                                 с цветовете на страстта

                                 и ще замирише на

                                 прекипяло вино!

 

                                 А тъй сме далече,

                                 далече от родна земя

                                 и в сънищата пак ще търсим

                                 грозда натежал,

                                 разораната нива

                                 и халища бели!

 

                                 И усмивки ще греят

                                 на лицата угрижени,

                                 и песни ще се пеят,

                                 жални и прочувствени,

                                 и любов ще има,

                                 и деца ще се раждат

                                 защото такъв е животът,

                                 и пламъкът в очите

                                 по-мъничко ще гасне!

                 

                                 И тази есен,

                                 и тази...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...