9.10.2012 г., 14:26

Есен

1.2K 0 3

      

                                 Отново е есен.

                                 Слана ще попари

                                 пожълтели дюли,

                                 гората ще навлече,

                                 своята нова премяна

                                 с цветовете на страстта

                                 и ще замирише на

                                 прекипяло вино!

 

                                 А тъй сме далече,

                                 далече от родна земя

                                 и в сънищата пак ще търсим

                                 грозда натежал,

                                 разораната нива

                                 и халища бели!

 

                                 И усмивки ще греят

                                 на лицата угрижени,

                                 и песни ще се пеят,

                                 жални и прочувствени,

                                 и любов ще има,

                                 и деца ще се раждат

                                 защото такъв е животът,

                                 и пламъкът в очите

                                 по-мъничко ще гасне!

                 

                                 И тази есен,

                                 и тази...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...