hristam (Христина Мачикян)
531 928
18 сент. 2013 г., 15:42  

Есен 

  Поэзия » Пейзажная
771 0 8
Потъмня небесното око.
Облачен юмрук сълза избърса.
Вятърът се втурна на кълбо
и денят се разпиля развързан.

Закипяха стръмните небета
и под тях набъбнаха тревите.
С аромат на прекипяло лято
ручеи нашариха скалите.

Долу в ниското е спряла тя
и заприда есенно лазура
с мъдрата изящност на жена.
И се учи да развързва бури.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??