Есен
Надипли жълтата пола красавицата есен
и сложи огърлицата от лястовича песен…
С коси от ветрове, с дъждовната си риза
и румените бузи - две ябълки свенливи.
Назрялата ù плодна гръд и слънцето нажари,
и като влюбено момче през облаци я гали.
Засвирват капки в клоните с цигулките звънливи.
Дърветата танцуват с вихрушки самодиви.
Съблича есента душа и чувства онемели…
Суровият ù кавалер - студът, със дъх я разтрепери.
В очите ù кръжат мъгли със бели ореоли.
На пейка в парка се зави в очакване за обич.
Слани ще парят във съня и спомени ще дращят,
че топлината е живот и трудно се отпраща.
Но има ли в сърцето си любовни листопади
красива ще е есента и с виното си млада…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
