ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
25 окт. 2015 г., 02:06

Есен 

  Поэзия » Любовная
854 0 6

Надипли жълтата пола красавицата есен
и сложи огърлицата от лястовича песен…
С коси от ветрове, с дъждовната си риза
и румените бузи - две ябълки свенливи.


Назрялата ù плодна гръд и слънцето нажари,
и като влюбено момче през облаци я гали.
Засвирват капки в клоните с цигулките звънливи.
Дърветата танцуват с вихрушки самодиви.

 

Съблича есента душа и чувства онемели…
Суровият ù кавалер - студът, със дъх я разтрепери.
В очите ù кръжат мъгли със бели ореоли.
На пейка в парка се зави в очакване за обич.

 

Слани ще парят във съня и спомени ще дращят,
че топлината е живот и трудно се отпраща.
Но има ли в сърцето си любовни листопади
красива ще е есента и с виното си млада…

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепен образ, любимо.
  • Благодаря Ви!
  • Невероятна образност!
  • EeeЙЙиии..., че красиво..., направо ме зашемети...!!!
    "Надипли жълтата пола красавицата Eсен
    и сложи огърлицата от лястовича песен…
    С коси от ветрове, с дъждовната си риза
    и румените бузи - две ябълки свенливи.
    .......................................
    "Съблича есента душа и чувства онемели…
    Суровият ù кавалер - студът, със дъх я разтрепери."
  • Хубава творба!Поздравления!
  • Но има ли в сърцето си любовни листопади
    красива ще е есента и с виното си млада…

    Красиво си го казал!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??