ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
25.10.2015 г., 2:06 ч.

Есен 

  Поезия » Любовна
852 0 6

Надипли жълтата пола красавицата есен
и сложи огърлицата от лястовича песен…
С коси от ветрове, с дъждовната си риза
и румените бузи - две ябълки свенливи.


Назрялата ù плодна гръд и слънцето нажари,
и като влюбено момче през облаци я гали.
Засвирват капки в клоните с цигулките звънливи.
Дърветата танцуват с вихрушки самодиви.

 

Съблича есента душа и чувства онемели…
Суровият ù кавалер - студът, със дъх я разтрепери.
В очите ù кръжат мъгли със бели ореоли.
На пейка в парка се зави в очакване за обич.

 

Слани ще парят във съня и спомени ще дращят,
че топлината е живот и трудно се отпраща.
Но има ли в сърцето си любовни листопади
красива ще е есента и с виното си млада…

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепен образ, любимо.
  • Благодаря Ви!
  • Невероятна образност!
  • EeeЙЙиии..., че красиво..., направо ме зашемети...!!!
    "Надипли жълтата пола красавицата Eсен
    и сложи огърлицата от лястовича песен…
    С коси от ветрове, с дъждовната си риза
    и румените бузи - две ябълки свенливи.
    .......................................
    "Съблича есента душа и чувства онемели…
    Суровият ù кавалер - студът, със дъх я разтрепери."
  • Хубава творба!Поздравления!
  • Но има ли в сърцето си любовни листопади
    красива ще е есента и с виното си млада…

    Красиво си го казал!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??