ЕСЕН
ЕСЕН
Не успях и дъх да си поема,
а ти дойде моя есен омайваща -
начумерена леко, невярваща.
Облачна, малко тъжна и зъзнеща.
Моя есен обичаща -
нежна, ласкава и очакваща!
И поехме със теб по пътеките,
от дъжда да запазим сърцата си,
да намерим разковниче-
да погали ръцете ни смръзнали,
да ни върне очите усмихнати,
на душите ни вярата!
Моя есен неканена!
Моя надежда отчаяна -
ще намерим ли пътя и думите,
на душите покоя и слънцето?
Не успях и дъх да си поема,
а ти дойде моя есен омайваща -
начумерена леко, невярваща.
Облачна, малко тъжна и зъзнеща.
Моя есен обичаща -
нежна, ласкава и очакваща!
И поехме със теб по пътеките,
от дъжда да запазим сърцата си,
да намерим разковниче-
да погали ръцете ни смръзнали,
да ни върне очите усмихнати,
на душите ни вярата!
Моя есен неканена!
Моя надежда отчаяна -
ще намерим ли пътя и думите,
на душите покоя и слънцето?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Бързева Все права защищены
