13 февр. 2006 г., 21:39

ЕСЕН

Поэзия

861 0 1

ЕСЕН

Не успях и дъх да си поема,
а ти дойде моя есен омайваща -
начумерена леко, невярваща.
Облачна, малко тъжна и зъзнеща.
Моя есен обичаща -
нежна, ласкава и очакваща!
И поехме със теб по пътеките,
от дъжда да запазим сърцата си,
да намерим разковниче-
да погали ръцете ни смръзнали,
да ни върне очите усмихнати,
на душите ни вярата!
Моя есен неканена!
Моя надежда отчаяна -
ще намерим ли пътя и думите,
на душите покоя и слънцето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬