Есен
В памет на майка ми
Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане.
С езичето си една ще отвори
сред златната листна постеля
платна... За вълшебен кораб.
С него ще дойда в неделя.
На есен при теб ще стигна -
дано не е много рано?
Жълт водопад ще изригне
с моето идване, Мамо.
И в съхранените снимки
мокри очи ще вперим.
Бъдещето... От бримки
ще подредим в неделя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
